Да сме здрави! Да сме весели! Да сме щастливи! Да сме българи!
Всяка година на първи март ние изричаме тези думи. С настъпването на пролетта идва и така дългоочакваният празник Баба Марта. По традиция всички от малки до големи се закичват с двуцветните конци за здраве, щастие, късмет и благодат. Въпреки това малко хора знаят легендите за тяхното зараждане.
Според най-достоверната раждането на мартеницата от бял и червен конец става на “ден първи март, лето 681-во”. Според разказаното там, българският предводител хан Аспарух бил на десния бряг на река Дунав, където чакал своите брат и сестра да преминат при него. Баян и Хуба бягали от хазарите, чиито пленници били до преди това. Баян взел края на един бял конец и го завързал за крака на сокол, който трябвало да прелети при Аспарух и да му даде знак, че са успели да избягат и отиват при него. В този момент обаче, хазарска стрела пронизала Баян и кръвта му обагрила половината от белия конец. Напоен с кръвта на младия Кубратов син, белият конец станал символ на връзка между хората. И така, през 681 година, късайки увити бял и червен конец, ханът ги връзвал на ръцете на войниците си за да не забравят своите корени. Хан Аспарух казал, че той и братята му нарушили заветът оставен от баща им и затова заплатили с братска кръв. Оттогава насетне тази нишка се превръща във връзка между поколенията като съхранява споменът за предците ни и ни напомня да предадем историята и на тези след нас, за да се запази българското...
С молитва към бог Тангра, хан Аспарух създава обичай жив и до днес :
„О, Тангра, създателю на всички сътворени неща, Небе, което подчинява всички на своя ред, направи така, че когато потрябва, тези късчета да се съединят отново в едно цяло без начало и без край…”
Така в българската традиция се заражда обичаят с началото на месец март всеки да получи и да даде мартеничка за да бъде здрав през цялата година. Макар самата легенда за началото на цветната нишка да е позабравена, традицията се е запазила и до ден днешен. Днес преди празника може да се намерят много разнообразни по вид мартенички : с мъниста, с камъчета, мартенички – значки или гривни. Въпреки различните видове мартеници, белият и червеният преплетен конец си остават български народен обичай. Белият конец е символ на чистотата и искреността в отношенията между хората, а в червения цвят е втъкана топлотата, приятелството и взаимната обич. Двата цвята, вплетени един в друг, са пожелание за мир, любов, доброта и разбирателство. Първи март е ден на традицията. Подаряването на мартенички дарява и усмивка, и щастие.
Както е казал народът: “С красота срещу злото”. Весел празник, бъдете весели, засмени, щастливи, здрави и добри през цялата година.
Соня СТОЯНОВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар