ВТУ Вест

Истина или лъжа?

 

Всеки ден се чудим кое е истина и кое не е. Понякога реалността се преплита с добре замислената лъжа и така тя става истина. Дълбоко в живота ни, лъжите проникват като черна сянка и изтъкават мрежи, в които оплитат дори и не толкова уязвимите хора. От нещо дребно и незначително на пръв поглед, нашите „невинни” лъжи могат да разрушат приятелства, семейства, понякога и човешки живот. Напразно се опитваме да се измъкнем от капана им, обикаляме в затворен кръг, който се стеснява все повече и повече, докато Тя – лъжата не превземе напълно нашите души.

Е, това е истина. Няма какво да му мислим, но също е  истина, че настъпи отново денят, в който всички лъжи са простени. Освен, че никой не ни съди за изречените всевъзможни весели, тъжни, плашещи и дори разплакващи ни измислици, този ден е обявен за Международен ден на хумора и шегата. Има различни теории за първия път, когато този празник е отбелязан. Някои от тях са абсурдни, други забавни, трети пък звучат най-логично на разумните търсачи на информация за деня, в който безнаказано изиграваме околните. Фактът обаче е налице – 1 април се празнува в повечето европейски страни, дори и в някои азиатски. В България празникът се приема много добре и от млади, и от стари. С еднакво щастие забравяме делничните си несгоди и впрягаме всичките си неврони, за да измислим по-щури и по-достоверни лъжи. С особена почит 1 април се ползва в града на смеха – Габрово. Габровци приемат празника като ден, в който успяват да се изявят със своя вроден талант за правене на пакости, в който отново премятат съседа или колегата за пожара, който е изгорил дома му или за изневярата на жена му, но този път без да има последици.

Не знаем какво ни е подготвила съдбата - дали е истина или пък е лъжа. Трудно може да се предположи, остава ни само да отпразнуваме и този 1 април, както всеки от нас сметне за най-добре, без значение какви шеги ще спретне, без значение колко смях ще предизвика, породен от него или за него. Най-важното е да знаем, че това е единственият ден, в който можем да се отдадем изцяло на хумористичната страна на живота, но без да продължим празника за неопределен период от време. И все пак нека не забравяме, че светът е оцелял, защото се е смял.

Мирена КОЛЕВА