Великден е празник, който
датира от древността. В него може да се открие влиянието на стар езически
празник, посветен на пробуждането на природата. С утвърждаване на християнската
религия Великден придобива нов смисъл – свързва се със смъртта и възкресението
на Иисус Христос. На този ден преди около 2000 г. Божият син, който се е родил
на Земята, проповядвал е своята религия и е извършил много чудеса, приема
смъртта на кръста и на третия ден възкръсва.
Подготовката за великденските
празници започва седмица по-рано, наречена Страстната седмица. Това са дните на
Христовите страдания – от влизането на Христос в Йерусалим до смъртта му.
Затова и всеки от дните през тази седмица се нарича Велик.
Боядисаните в четвъртък или
събота, преди Възкресение, яйца са един от основните символи. Първото винаги се
оцветява в червено от най-възрастната жена, с което тя прави кръстен знак на
челата на децата в къщата, за да са живи, здрави и червени. Този символ е
характерен и за католици, и за православни. Още от дълбока древност много
култури свързват яйцето с Вселената. Много народи виждали в яйцето символ на
прераждането през пролетта. Римляни, гали, перси и китайци започват да
боядисват, декорират и рисуват яйцата. След приемането на християнството яйцето
започва да се възприема като символ на раждането на човека от природата. Според
преданията, когато Мария Магдалена отива в Рим, за да се срещне с римския
император, тя му подарява обагрено в червено яйце, символ на Христовата кръв,
произнасяйки думите: „Христос Възкръсна!”. Оттогава датира обичаят християните
да си подаряват боядисани в червено яйца на Великден. Според друга легенда,
когато Христос бил разпнат на кръста, в подножието му кокошка снася яйце.
Кръвта, която се стичала от Христовото тяло, обагрила яйцето в червено. Оттам
дошла и традицията да се боядисват яйцата.
Друг основен символ е
великденският заек. Датира отпреди разпространението на християнската религия.
Легендата разказва, че някога великденският заек бил голяма и красива птица,
принадлежаща на една богиня. Веднъж тя я превърнала в див заек и тъй като по
душа остава птица, продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца. За първи
път е споменат в немска приказка от XV в. През XVIII
в. в Германия започва производството на великденски яйца и зайци от
захар и шоколад.
На празничната трапеза се
слагат освен традиционните боядисани яйца и козунаци. Те са обикновено кръгли,
украсени с плетеници, като в средата им има червено яйце.
Обредният хляб е не по-малко
важен от червеното яйце, тъй като е не само празничен символ, но има и сакрален
характер. Най-често е с кръгла форма, символизираща слънцето.
Великденският хляб се поставя в
центъра на трапезата, като по този начин се отдава почит на неговата значима роля.
Хлябът не се реже, а се начупва на толкова парчета, колкото са членовете на
семейството и едно парче за къщата. За първи път от него се яде след връщане от
църква, с което се слага край на постенето.
Агнето също е важен символ на
Великден. То представя Христос и се свързва с неговата смърт, тъй като е
пренесено в жертва в деня на Възкресението. Според християнската традиция Иисус
се представя като Божи агнец.
Великденските обичаи са сходни
за християнските народи, но всеки от тях си има своите типични обичаи.
Италианците например празнуват Великден с приятели. Дори да вали из ведро, на
Велики понеделник те са задължително на пикник. Французите също ходят на
пикник. Главното ястие на трапезата им е омлетът. В Белгия и Холандия
възрастните крият червените яйца в градината, а децата ги търсят и събират в
кошнички. В Швеция за празника жилищата се украсяват в жълто, зелено и бяло. В
Англия на Великден се събира цялото семейство. Организират се специални
„надбягвания“ – от някое хълмисто място хората пускат яйца и чакат да видят кое
ще стигне първо долу. На неговия притежател е „гарантирано“ крепко здраве през
цялата година.
Ние, българите, се чукаме с
великденските яйца. Също така вярваме, че този, на когото яйцето излезе „борак“
(„бияч“, „борец“), ще бъде здрав през цялата година.
Великден е един свят ден, в
който трябва да носим в себе си всички човешки добродетели, на които ни учи
Христос и да забравим злото, завистта и подлостта – всички онези грехове, които
е изкупил със смъртта си, за да ни направи по-добри и по-човечни.
Христос Воскресе!!!
Малинка ДИМИТРОВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар