Празничен календар

1 април - Ден на хумора и шегата

Денят на глупаците, Ден на хумора и шегата - от Франция, Англия, Мексико и Швеция – откъде със сигурност идва, още не е ясно.

2 април - Международен ден на детската книга  

Световният ден на детската книга се отбелязва на 2 април от 1967 г. по идея на Международния съвет за детската книга, тъй като това е рождената дата на великия Ханс Кристиан Андерсен.

7 април - Международен ден на здравето  

На тази дата  през 1948 г. е създадена Световната здравна организация. Нейни членове са 191 страни от  6 континента.

8 април - Международен ден на ромите  

Първият Световен ромски конгрес се провежда в Лондон на 8 април 1971 г., събира  представители от 30 страни. Приемат се националните символи: знамето и химна, което позволява на ромите по целия свят да признаят себе си като като единна свободна нация.

12 април - Международен ден на авиацията и космонавтиката                

Денят на авиацията и космонавтиката се празнува по целия свят. Това е денят на триумфа на науката и хората, работещи в космическата индустрия.

17 април - Международен ден на хемофилията  

Всяка година на 17 април, много държави се включват в акциите на Световната федерация на хемофилия и отбелязват Световният ден на хемофилията.

18 април - Международен ден на културно-историческото наследство  

Девизът на Световният ден на културно-историческото наследство или Деня на паметниците и забележителните места е: "Ние трябва да запазим нашата историческа родина."

22 април - Международен ден на Земята           

Денят на Земята е глобален празник. Началото се поставя през 1970 г. от сенаторът на щата Уисконсин – Г.Нелсън.

23 април - Международен ден на книгата и авторското право  

23 април е много важна дата за световната литература - повод за основаването на Световния ден на книгата и авторското право - през 1995 г. Това е и деня на раждането или смъртта на автори като Мигел де Сервантес, Уилям Шекспир, Морис Дрюон, Дж. Пла и Мануел Мехиа Вайехо.

24 април - Международен ден на младежката солидарност  

За първи път се чества през 1957 г. С решението на Световната федерация на демократичната младеж ежегодно на 24 април се отбелязва Световен ден на младежката солидарност.

26 април - Международен ден на интелектуалната собственост  

За първи път се отбелязва през 2001 г.

26 април - Международен ден на жертвите на радиационни бедствия и катастрофи

26-ти Април 1986 г. - Чернобилската атомна електроцентрала се превръща в символ на най-голямата в историята на човечеството ядрена катастрофа.

Малинка ДИМИТРОВА

Символиката на Великден

Великден е празник, който датира от древността. В него може да се открие влиянието на стар езически празник, посветен на пробуждането на природата. С утвърждаване на християнската религия Великден придобива нов смисъл – свързва се със смъртта и възкресението на Иисус Христос. На този ден преди около 2000 г. Божият син, който се е родил на Земята, проповядвал е своята религия и е извършил много чудеса, приема смъртта на кръста и на третия ден възкръсва.

Подготовката за великденските празници започва седмица по-рано, наречена Страстната седмица. Това са дните на Христовите страдания – от влизането на Христос в Йерусалим до смъртта му. Затова и всеки от дните през тази седмица се нарича Велик.

Боядисаните в четвъртък или събота, преди Възкресение, яйца са един от основните символи. Първото винаги се оцветява в червено от най-възрастната жена, с което тя прави кръстен знак на челата на децата в къщата, за да са живи, здрави и червени. Този символ е характерен и за католици, и за православни. Още от дълбока древност много култури свързват яйцето с Вселената. Много народи виждали в яйцето символ на прераждането през пролетта. Римляни, гали, перси и китайци започват да боядисват, декорират и рисуват яйцата. След приемането на християнството яйцето започва да се възприема като символ на раждането на човека от природата. Според преданията, когато Мария Магдалена отива в Рим, за да се срещне с римския император, тя му подарява обагрено в червено яйце, символ на Христовата кръв, произнасяйки думите: „Христос Възкръсна!”. Оттогава датира обичаят християните да си подаряват боядисани в червено яйца на Великден. Според друга легенда, когато Христос бил разпнат на кръста, в подножието му кокошка снася яйце. Кръвта, която се стичала от Христовото тяло, обагрила яйцето в червено. Оттам дошла и традицията да се боядисват яйцата.

Друг основен символ е великденският заек. Датира отпреди разпространението на християнската религия. Легендата разказва, че някога великденският заек бил голяма и красива птица, принадлежаща на една богиня. Веднъж тя я превърнала в див заек и тъй като по душа остава птица, продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца. За първи път е споменат в немска приказка от XV в. През XVIII в. в Германия започва производството на великденски яйца и зайци от захар и шоколад.

На празничната трапеза се слагат освен традиционните боядисани яйца и козунаци. Те са обикновено кръгли, украсени с плетеници, като в средата им има червено яйце.

Обредният хляб е не по-малко важен от червеното яйце, тъй като е не само празничен символ, но има и сакрален характер. Най-често е с кръгла форма, символизираща слънцето.

Великденският хляб се поставя в центъра на трапезата, като по този начин се отдава почит на неговата значима роля. Хлябът не се реже, а се начупва на толкова парчета, колкото са членовете на семейството и едно парче за къщата. За първи път от него се яде след връщане от църква, с което се слага край на постенето.

Агнето също е важен символ на Великден. То представя Христос и се свързва с неговата смърт, тъй като е пренесено в жертва в деня на Възкресението. Според християнската традиция Иисус се представя като Божи агнец.

Великденските обичаи са сходни за християнските народи, но всеки от тях си има своите типични обичаи. Италианците например празнуват Великден с приятели. Дори да вали из ведро, на Велики понеделник те са задължително на пикник. Французите също ходят на пикник. Главното ястие на трапезата им е омлетът. В Белгия и Холандия възрастните крият червените яйца в градината, а децата ги търсят и събират в кошнички. В Швеция за празника жилищата се украсяват в жълто, зелено и бяло. В Англия на Великден се събира цялото семейство. Организират се специални „надбягвания“ – от някое хълмисто място хората пускат яйца и чакат да видят кое ще стигне първо долу. На неговия притежател е „гарантирано“ крепко здраве през цялата година.

Ние, българите, се чукаме с великденските яйца. Също така вярваме, че този, на когото яйцето излезе „борак“ („бияч“, „борец“), ще бъде здрав през цялата година.

Великден е един свят ден, в който трябва да носим в себе си всички човешки добродетели, на които ни учи Христос и да забравим злото, завистта и подлостта – всички онези грехове, които е изкупил със смъртта си, за да ни направи по-добри и по-човечни.

Христос Воскресе!!!

Малинка ДИМИТРОВА

Истина или лъжа?

 

Всеки ден се чудим кое е истина и кое не е. Понякога реалността се преплита с добре замислената лъжа и така тя става истина. Дълбоко в живота ни, лъжите проникват като черна сянка и изтъкават мрежи, в които оплитат дори и не толкова уязвимите хора. От нещо дребно и незначително на пръв поглед, нашите „невинни” лъжи могат да разрушат приятелства, семейства, понякога и човешки живот. Напразно се опитваме да се измъкнем от капана им, обикаляме в затворен кръг, който се стеснява все повече и повече, докато Тя – лъжата не превземе напълно нашите души.

Е, това е истина. Няма какво да му мислим, но също е  истина, че настъпи отново денят, в който всички лъжи са простени. Освен, че никой не ни съди за изречените всевъзможни весели, тъжни, плашещи и дори разплакващи ни измислици, този ден е обявен за Международен ден на хумора и шегата. Има различни теории за първия път, когато този празник е отбелязан. Някои от тях са абсурдни, други забавни, трети пък звучат най-логично на разумните търсачи на информация за деня, в който безнаказано изиграваме околните. Фактът обаче е налице – 1 април се празнува в повечето европейски страни, дори и в някои азиатски. В България празникът се приема много добре и от млади, и от стари. С еднакво щастие забравяме делничните си несгоди и впрягаме всичките си неврони, за да измислим по-щури и по-достоверни лъжи. С особена почит 1 април се ползва в града на смеха – Габрово. Габровци приемат празника като ден, в който успяват да се изявят със своя вроден талант за правене на пакости, в който отново премятат съседа или колегата за пожара, който е изгорил дома му или за изневярата на жена му, но този път без да има последици.

Не знаем какво ни е подготвила съдбата - дали е истина или пък е лъжа. Трудно може да се предположи, остава ни само да отпразнуваме и този 1 април, както всеки от нас сметне за най-добре, без значение какви шеги ще спретне, без значение колко смях ще предизвика, породен от него или за него. Най-важното е да знаем, че това е единственият ден, в който можем да се отдадем изцяло на хумористичната страна на живота, но без да продължим празника за неопределен период от време. И все пак нека не забравяме, че светът е оцелял, защото се е смял.

Мирена КОЛЕВА

Добре дошли, кандидат- студенти !

За четвърти пореден път Великотърновският университет отвори врати за своите бъдещи студенти.

В аулата на ВУЗ-а се проведе Ден на отворените врати, на който кандидат –студенти от цялата страна се запознаха подробно с факултетите на университета и специалностите, които предлагат. Събитието по традиция откри ректорът проф. Пламен Легкоступ. Той поздрави всички бъдещи студенти за избора им да продължат своето образование във Великотърновския университет и каза, че ще се радва отново да ги приветства наесен.

На Деня на отворените врати младите хора и техните родители се запознаха и с условията за подаване на документи, с подреждането на желаните специалности, с условията и класирането след изпитите. Информацията получиха лично от представители на всеки един от факултетите, а въпроси можеха да зададат и на ръководството в аулата на Университета. Кандидат-студентите получиха материали с информация за датите на изпитите от предварителната и редовната сесия. Срокът за записване за предварителната кандидат-студентска сесия е до 6 април включително Бъдещите студенти се запознаха и с възможността за подаване на документи за изпитите по електронен път. Въведената за първи път в историята на ВТУ електронна система е за улеснение на кандидатстващите от цялата страна. Цялата информация, която беше представена на Деня на отворените врати, е поместена на видно място и на сайта на Университета.

Всички гости имаха възможността да посетят университетската библиотека, музея, магазинът за сувенири, както и да разгледат спортната зала, кабинетите и лабораториите.

Соня ХРИСТОВА

От векове насам жените се борят за своето място в обществото. Организирали са протести с искания за по-кратък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване. Дори на 27 август 1910 г. в Копенхаген се е провела първата международна конференция на жените социалистки, организирана от социалистическия интернационал. По предложение на германската социалистка Клара Цеткин приело всяка година в една от първите недели на пролетта да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност, с цел да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота.Според нея, полът не трябва да бъде определящ фактор за конструиране на социалната идентичност на личността или да бъде основание за различни социално-политически или икономически права. Така се слага началото на Международния ден на жената. На следващата година е отбелязан от повече от един милион души в Австрия,Дания, Германия, Швейцария 1913 г. Франция и Русия. B България Осми март първоначално се е отбелязвал с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911, а през 1915 е първото му публично честване. Като общобългарски празник Осми март започва да се празнува след 9 септември 1944 г. Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот.

След 1960 г. честването придобива по-широки размери и става любим празник на жените от всички възрасти, особено в държавните учреждения. Даже празникът получава неофициалното наименование „Ден на колежката“. Днес денят е официален празник в над 12 страни в целия свят и се отбелязва от мъжете, които подаряват цветя на жените около тях — майки, съпруги, приятелки, колежки. В някои страни се празнува като еквивалент на Деня на майката, където децата правят малки подаръци на майките и бабите си. В повечето Балкански страни, влючително и у нас, продължава обичаят мъжете да подаряват цветя на жените. Жените понякога получават подаръци от техните работодатели. В училище децата често подаряват подаръци на учителките си. Но трябва ли да има световен ден на жената, за да се покаже любовта и признателността към нежния пол? Не заслужава ли всяка жена 365 дни внимание и обич? Само на Осми март ли трябва да получи букет от рози затова, че е добра и мила? Живеем във време, в което ние, хората, не общуваме пряко, а напротив - пращаме си текстови съобщения, пишем си по т. нар. чатове или „стени” в известната социална мрежа. Отдалечаваме се един от друг, имаме все по-малко контакти с другите. Дори по-лошо - не умеем да показваме своите чувства към ближните. Трудно изричаме и най-важните думи на този свят: „ Обичам те”, „Извинявай” и „Прости ми”. Пуснали сме се по течението и живеем в забързаното си ежедневие. Всичко това трябва да се промени. Всяка майка, съпруга, колежка, приятелка заслужава да се почувства специална не само един път в годината, защото Тя дава всичко, за да се грижи за останалите. Жената е тази, която изпълнява една от най-важните „професии” на този свят - да дава живот, да е грижовна домакиня, добра съпруга и майка. На въпроса „ Какво искат жените?”, мъжете ще отговорят :„Скъпи бижута, букети, хубава кола и дрехи!” Но отговорът е грешен. Всяка от нас желае единствено само любов и разбирателство, защото няма нищо по-ценно от тези неща в живота. Именно те й дават стимул всеки ден да си изправи пред света и гордо да заяви: „Да, аз съм жена и се гордея с това!”.

Христина МАРИНОВА

Да сме здрави! Да сме весели! Да сме щастливи! Да сме българи!

Всяка година на първи март ние изричаме тези думи. С настъпването на пролетта идва и така дългоочакваният празник Баба Марта. По традиция всички от малки до големи се закичват с двуцветните конци за здраве, щастие, късмет и благодат. Въпреки това малко хора знаят легендите за тяхното зараждане.

Според най-достоверната раждането на мартеницата от бял и червен конец става на “ден първи март, лето 681-во”. Според разказаното там, българският предводител хан Аспарух бил на десния бряг на река Дунав, където чакал своите брат и сестра да преминат при него. Баян и Хуба бягали от хазарите, чиито пленници били до преди това. Баян взел края на един бял конец и го завързал за крака на сокол, който трябвало да прелети при Аспарух и да му даде знак, че са успели да избягат и отиват при него. В този момент обаче, хазарска стрела пронизала Баян и кръвта му обагрила половината от белия конец. Напоен с кръвта на младия Кубратов син, белият конец станал символ на връзка между хората. И така, през 681 година, късайки увити бял и червен конец, ханът ги връзвал на ръцете на войниците си за да не забравят своите корени. Хан Аспарух казал, че той и братята му нарушили заветът оставен от баща им и затова заплатили с братска кръв. Оттогава насетне тази нишка се превръща във връзка между поколенията като съхранява споменът за предците ни и ни напомня да предадем историята и на тези след нас, за да се запази българското...

С молитва към бог Тангра, хан Аспарух създава обичай жив и до днес :

„О, Тангра, създателю на всички сътворени неща, Небе, което подчинява всички на своя ред, направи така, че когато потрябва, тези късчета да се съединят отново в едно цяло без начало и без край…”

Така в българската традиция се заражда обичаят с началото на месец март всеки да получи и да даде мартеничка за да бъде здрав през цялата година. Макар самата легенда за началото на цветната нишка да е позабравена, традицията се е запазила и до ден днешен. Днес преди празника може да се намерят много разнообразни по вид мартенички : с мъниста, с камъчета, мартенички – значки или гривни. Въпреки различните видове мартеници, белият и червеният преплетен конец си остават български народен обичай. Белият конец е символ на чистотата и искреността в отношенията между хората, а в червения цвят е втъкана топлотата, приятелството и взаимната обич. Двата цвята, вплетени един в друг, са пожелание за мир, любов, доброта и разбирателство. Първи март е ден на традицията. Подаряването на мартенички дарява и усмивка, и щастие.

Както е казал народът: “С красота срещу злото”. Весел празник, бъдете весели, засмени, щастливи, здрави и добри през цялата година.

Соня СТОЯНОВА